Ревю: Единствената - Кийра Ка

..........................................................................................................

Настъпи времето да бъде избрана победителката.

Когато реши да участва в Избора, Америка Сингър и за миг не си мислеше, че ще се озове близо до спечелването на короната - или пък до сърцето на принц Максън. Но, с наближаването на края на състезанието и връхлитащата пред стените на двореца опасност, младата жена все повече осъзнава какво може да загуби и колко силно трябва да се бори за бъдещето, което така силно желае.

..........................................................................................................

Първо, нека поговорим за корицата. Честно да си кажа, причината да почна да чета Изборът, беше кориците им. Та те са толкова красиви, нежни, цветни, а и има ли момиче, което като малка не е искало да бъде принцеса ? За корицата на третата книга, специално мога да кажа че по “любимост” ми е на второ място, най-много харесва първата корица.   

Единствената е третата книга от трилогията (или поредицата )Изборът. Като действието, според мен, главно се развива в избора на Америка между Максън и Аспен.  Тя толкова време мъчеше Максън с това, че не може да реши дали  ще бъде щастлива като негова съпруга и кралица, а горкия е толкова влюбен в нея . 

"Разбивай сърцето ми. Разбивай го хиляда пъти, ако щеш. И без друго винаги ти е принадлежало."

За Аспен мога да кажа, че и него го харесвам, даже много, но той си е отреден за друга. Изобщо целия любовен триъгълник ме нервираше, щеше да е перфектно ако го нямаше.

При Америка, в книгата вече си личеше градацията в характера и. От всичките и качества най-много харесвам това, че не се плаши от мнението на другите, прави това което смята за правилно. Харесва ми, че е много смела и, че най-накрая разбра, че с Максън са един за друг. Но ме дразнеше, че искаше той да и признае чувствата си пръв. Та за бога, тя се намира в съревнование за сърцето му. Много лесно може някоя участничка да отмъкне Максън под носа и.

Максън го харесвам малко повече от Аспен, защото е толкова сладък и неопитен в любовта и се опитва както може да впечатли Америка, а и все пак е принц (имам слабост към принцове).  Но не ми хареса как щеше да отпрати Америка в края на книгата без дори да я изслуша.  

От съревнование си тръгнаха още няколко момичета, но тези който останаха направиха приятелство, което ще трае до живот. Като Елиз харесвах най-малко. За голяма изненада, между Америка и Селест се завързва много добро приятелство, заради което Селест почнах много да я харесвам. Крис която също е много влюбена в Максан, прие много тежко загубата си. Харесвам я,  защото е мила, внимателна и отчаяна се опитваше да накара Максан да се влюби в нея. Изненада ме това  че имаше тайна, която не очаквах. Крал Кларсън още от началото не го харесвам . Той е злобно настроен към Америка, защото е петица, което не разбирам при положение, че се омъжил за четворка. От другата старана, кралица Амбърли е толкова мила, добра и предана на съпруга си, което също не разбира защото са пълни противоположности в лошия смисъл. Запознаваме се по-отблизо с южните бунтовници (или нещо подобно бяха) и с техните цели. Като те са на страната на Максан. Също така, ще добавя че ми хареса много връзката между Аспен и Луси.

За жалост, книгата е антиутопия и трябва все някой да умре, за жалост умряха и хора, които харесвам. В общ план, книгата се чете лесно и бързо, Кийра пише увлекателно. Според мен ,няма да  мислиш денонощно за нея,защото има клишета и през повечето време е предвидима, но пак е добра и е идеалния избор, да седнеш с нея на плажа, да пиеш студена напитка и да се наслаждаваш на морето.