Ревю: Наследницата - Кийра Кас

Преди 20 години Америка Сингър спечели короната и сърцето на принц Максън. Сега е време принцеса Идлин да открие истинската любов.През целия си живот Идлин е слушала приказки за това как са се срещнали родителите й. Винаги е смятала историята им за страшно романтична, без обаче да си фантазира, че би могла да се повтори някога за нея. Но животът на една принцеса не й принадлежи напълно и затова, независимо колко силно и отчаяно Идлин се опитва да отложи собствения си Избор, той е на път да се случи.Принцесата не очаква той да завърши като приказната любовна история на родителите й, нито пък вярва, че ще открие любовта. Но дали любовта няма да я открие въпреки всичко?

След края на Изборът на Америка и Максън, много ми се искаше да чета още за тях, като тази книга ми го предостави, както и разбира се за тяхната дъщеря Идлин, на която и предстой да седне на трона и да преживее нейния Избор. Имах високи очаквания за тази книга, защото исках да разбера как ще са представени като владетели Америка и Максън и като цяло живота им след 20 год. , интересно ми звучеше и идеята на книгата от резюмето – нов избор воден от дъщерята на Максън и Америка.

В началото, като започнах книгата не харесвах особено Идлин. Първо, тя беше много студена, отчуждена, прекалено самоуверена, недоверчива и ме дразнеше с непрекъснатото си повтаряне, че  няма по-велик от нея :

„Аз съм Идлин Швийв и никой не е по-могъщ от мен.“

До средата на книгата тя ми се струваше прекалено разглезена, егоистична и дистанцирана от всички.  Не желаеше Избор, защото идеята да се омъжи я плашеше и са опитваше всячески да го отмени или саботира. Но с развитието му, тя забравя главната си цел, именно да изгони момчетата, и се привързва към тях, като главните ми фаворити си Кайл, Хейл и Хенри.

„Можеш да си едновременно смела и женствена. Можеш да управляваш нацията и в същото време да обичаш цветята. Най-важното - можеш да бъдеш и кралица, и съпруга.“

Кайл и Идлин не се харесват от малки, но изненадващата му поява във състезанието отпуска отношенията им. Другият ми претендент е Хейл, всъщност ние не знаем много за него, освен това, че го влече модата, и че е обещал на принцесата да и се доказва всеки ден. И последен ,но не по значение е Хенри. Той е лъчезарен, мил и винаги усмихнат, за жалост не знае английски, което затруднява комуникацията му с Идлин и другите участници и за улеснение на всички го придружава преводача му Ерик. Също така той е много добър готвач.

С напредването на книгата виждаме че Идлин почти няма общо с представянето и в началото. Тя не е толкова студена и егоистична, доказва го това че когато брат и Адън се омъжва за френската принцеса Камил и напуска двореца, за да заживее в Франция със съпругата си, Идлин почти се разпада от мъка по брат си, чувства се предадена и изоставена. В тази ситуация тя прояви егоизъм, защото искаше брат и да остане при нея, а не да бъде щастлив с любимата си, но постепенно тя разбира грешката си. Разбираме, че не е толкова егоистична, защото макар народа да не я харесваше, тя искаше да направи всичко по силите си, за да задоволи желанията му. Което показва че за в бъдеще наистина ще бъде добра кралица.

Изграждането на второстепенните герои също беше добро. Идлин имаше най-силна връзка с Андън, който и е брат близнак и най-добър приятел същевременно. Другите и братя също бяха симпатични, като Остън ме разсмиваше със щуротиите си.

Като цяло, много ми хареса как е изобразено семейството на Максън и Америка. Те бяха създала 4 прекрасни деца. Като отстрани изглеждаха като перфектното семейство. 

Тази 4 книга беше нещо средно за мен. В началото не харесвах Идлин и книгата, но като забелязах промяна в характера и и развитие в самата история, започна да ми допада. Не се жалявам ,че я прочетох защото беше интересна и лека на прочит и ме даде достатъчно любопитство, за да прочета следващата.