неделя, 14 август 2016 г.

Ревю: Ние, лъжците – Е. Локхарт

Прекрасно, известно семейство.Частен остров.Интелигентно, наранено момиче;страстно момче със собствено мнение.Група от четирима приятели - Лъжците, чието приятелство предизвиква разрушения.Революция. Инцидент. Тайна.Лъжи след лъжи.Истинска любов.Истина.Книга, която си заслужава да прочетете. И ако някой ви попита как свършва - ИЗЛЪЖЕТЕ.

Когато за пръв път излезна книгата, тя се харесваше значително много и разбира се и аз исках да разбера, какво толкова и се харесва. Когато разбрах, че и в България ще се издава се зарадвах много, а и корицата ми харесва страшно много, повече от оригиналната даже.
Чудно ми е как ли ще провърви това ревю, защото не искам да давам спойлери и да разваля на някой кефа.
 Историята всъщност много ми хареса, беше мистериозна, заплетена и интересна. Като се разказва за богаташкото, перфектно, горделиво и недопускащо грешки семейство Синклер.

"Ние сме семейство Синклер.
Никой не е в нужда
Никой не е грешка."

Те си притежават частен остров Бийчуд на който ходят всяко лято. Историята се разказва от Каденс, която си изкарва перфектно лятото, всяка година, на острова с приятелите и Джони, Мирън и Гад, докато не се случва лято 15.
В началото като четях книгата, бях много объркана е добре де бях объркана през повече от половината време, докато точно в края не ти се изсипе неочакваното обяснение, ще кажа само, че историята за мен се разви в неочаквана посока, дори не знам как да го обясня, без да дам спойлери.
При започването на книга ще си помислите, че това е любовна история между Гад и Каденс, но не, това е история която ни показва всъщност колко грозен е светът и как богатите се интересуват само от имиджа си и как да забогатеят повече, ако могат.  Каденс нарича приятелите си лъжци, но според мен много повече щеше да отива, ако казваше така на възрастните от семейство Синклер.
Това което се случва през лято 15 е, че Каденс претърпява злополука, която променя живота и изцяло. Тя вече не е спортиста, който е била, и се разболява от мигрена и амнезия, заради които пропуска половината училище и е принудена да повтори класа, приятелите и я забравят и всички я отбягват, в този момент, от книгата, ми стана много жал за нея и се чудех с какво е заслужила тази злополука, която и разбива живота.
През лято 16 Каденс много иска да се върне на острова и да се види с приятелите си, но майка и я изпраща в Европа с баща и, с надеждата това да и помогне състоянието и да се подобри. През всяка дестинация, през която минеха с баща и, тя пишеше по писмо за 1 от лъжците, но никой не и отговаряше.

Лято 17, Кадес се връща на Бийчуд, защото майка и си мислеше, че там може да си върне спомените. Всъщност, точно през това лято, почваме да си изясняваме как седят нещата.
Авторката има наистина много интересен стил, който от части беше объркващ. Историята за мен в началото вървеше интересно, но още след 50 стр четях с интерес  всяко изречение с надеждата да се разясни поне нещо.
Лъжците всъщност, като персонажи бяха много интересни. Като Джони, Мирън и Каденс са братовчеди. На братовчедите им личеше, че са Синклер, до мозъка на костите си, но от друга страна, Гад се интересуваше и от бедните хора, искаше с каквото може да им помогне.
Единственото което ще си позволя да кажа за края, е че за първи път ми се случи да заплача на книга, просто всичко се разви прекалено бързо и изобщо не го очаквах, този край гаден.

Определено книгата ми хареса, наистина много, но сега като се замисля, ако не се беше случило развитието в края, книгата щеше да ми бъде като meh. Тя беше изпълнена с мистерии и провокираше интереса с всяко изречение. Препоръчвам я на всеки с две ръце, сигурна съм, че няма да се жалява. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар