Ревю: Сезонът на злополуките - Мойра Фоули-Дойл

Поредица от нелепи съвпадения или проклятие?

Сезонът на злополуките е част от живота на 17-годишната Кара, откакто се помни. Всяка година към края на октомври се случва нещо – семейството на Кара става необяснимо податливо на инциденти. Когато това време наближи, те прибират ножовете надълбоко в шкафове, покриват острите ръбове на масите и изключват електрическите уреди... но злополуките ги следват навсякъде.

Защо са така прокълнати? И как могат да се спасят? Кара започва да задава въпроси и дълбоко пазените семейни тайни изплуват на повърхността. А тази година сезонът на злополуките ще счупи нещо повече от кости...

Опияняващ, опустошителен, мрачен и напрегнат – сезонът на злополуките е тук.

"Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл изненадващо ми хареса, имах нещо като предразсъдъци относно нея, защото не бях чела много добри ревюта и отзиви. Забелязах, че имаше няколко дефекта, но на мен не ми пречеха, пак ми хареса.

Винаги когато идва есенния сезон или по-точно Хелоуин, си търся книги, които да са по-мистериозни, ако е възможно да намеря страшна, по моите критерии книга също, и тази година реших да прочета тази, защото по някаква неизвестна причина, точно тя ми се четеше.

Първите няколко страници започват много объркващо, като разбрах единствено, че някакво момиче (Елси) го имаше във всичките снимките на друго момиче (Кара), което за мен беше не само мистериозно, но и интересно и точно този факт ми подклаждаше интереса първите 20 страници. Разбира се, се запознаваме и с главните герои - Кара, Сам, Алис и Беа, които бяха  с много проблеми и голяма мистериозна тайна семейство. Тайната е  че през октомври се случват необичайни  и понякога смъртоносни инциденти и точно през този период от годината, те ходят като обвити, загърнати, опаковани ескимоси, с надеждата така да се предпазят от злополуки.

Въпросната Елси,  беше точното определение за аутсайдер, няма приятели, не говори с никой, много срамежлива и тиха, но това, че не можеха да я намерят Кара и другите ми запали интереса към нея, защото какво може да прави едно невзрачно момиче за толкова дълго време и абсолютно никой да не знае къде е или дори да не я е забелязал. Не е като да е отишла с съседския Ромео в Париж, страната където мечтите се сбъдват, за да заживее перфектен филмов живот и всъщност всички да се правят, че не знаят нищо, за да не и създадат проблеми. Разбира се всъщност, коя беше Елси и каква роля имаше в книга, най-много ме изненада и също така тя се превърна в любимия ми персонаж, просто защото не очаквах разкритията за нея.

Кара за мене беше съвсем обикновено момиче, ако оставим настрана инцидентите, които и се случват. В нея не открих нищо по-интересно или завладяващо и затова, тя не ми стана любимец. Но едно нещо ми хареса, тя се бореше да намери Елси и не губеше вяра, надежда и воля в намирането на изчезналото момиче. Вярваше, че Елси има общо със злополуките и това беше основната причина да я намери.

Сам е нейния доведен брат, който беше леко затворен и си мислех, че е гей по едно време, но се оказа че е влюбен в доведената си сестра, което не беше много правилно, но както те си казваха, не са истински брат и сестра. Персонажа му беше на мил, добър, учтив тинейджър, но разбираме, че всъщност може да има и гневна страна, заради проблеми относно баща му. Като цяло Сам ми хареса, беше сладък от време на време.

Алис е биологична сестра на Кара и тя беше най-уравновесена и пораснала от групичката. Искаше да вярва, че нещо като сезон на злополуките не съществува, а че е измислена приказка от брат си, сестра си и Беа.

Беа е най-добрата приятелка на Кара и беше персонажа, който на мен ми беше най-странен и различен. По принцип, в книгите, харесвам герой като нея по-различни, плашещи, с изкривено съзнание, но тя беше прекалено странна. Не разбрах всъщност дали наистина се мислеше за вещица или си играеше игрички. Според мен тя е леко откачена тинейджърка с отворено съзнание към неща, който не разбира.

Сюжетът, най-накрая, почва да се разплита от средата на книгата нататък и разбираме, че всеки отделен персонаж крие собствена тайна, която се разкрива в края на книгата, а самият сезон на злополуките тази година обещаваше да бъде най-бруталния, страшен и трагичен от всички до сега, като в края се разбира какво точно е той и от какво се причинява.

"И нека вдигнем чаши за сезона на злополуките, за реката под нас, в която потъват нашите души, за раните и тайните, за призраците на тавана, да пием пак за пътя на реката."

Може би, самото нещо, което не ми хареса в книгата беше, че резюмето представя книгата по-интересна от колкото всъщност е и това малко ме разочарова, но тя пак ми харесва. Когато я започнах, съвсем сериозно си мислих, че ще притежава повече свръхестествени ситуации и елементи на хорър, но не, тя беше просто мистериозна, което разбира се не е лошо нещо.
Като цяло  книгата не е нещо не чувано, има си проблеми, но не и зле. Мисля, че ще допадне на хора, които харесват мистериозните и заплетени истории, с добре изградени странни и интересни  персонажи.