понеделник, 29 август 2016 г.

Book haul | August

Здравейте, днес реших да направя този haul, защото ми се насъбраха много книги, този месец, а и как няма, с тва 50% намаление на Ciela...

Честно да си кажа, тоя месец имах по-голям успех в купуването на книги, отколкото в четенето им, но имам много работа и само тя ми е в главата и не ми оставя време да чета. Иначе, относно книгите съм много доволна с тези които се сдобих. Първо, винаги като чyя за великото 50% намаление на ciela, пощръклявам от кеф. И от призори почвам да си изготвям списъци с книгите, които ще си взема. Не знам дали е намесена божия сила или не, но винаги, когато съм на такова намаление, си взимам по 7 книги.

Книгите, които си взех от ciela са "Баба праща поздрави и се извинява" на Фредерик Бакман , "Метро 2033", "Метро 2034", "Метро 2035" на Дмитрий Глyховски, "Кyтия за птици" на Джош Малерман, "Библиотеката на Въглен връх" на Скот Хокинс, и най-добре виждащата се "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков.

1. "Баба праща поздрави и се извинява" на Фредерик Бакман реших да си я взема, защото съм чела и чyвала много добри неща, относно нея. От това което знам от резюмето и от хора, които са я чели, мога да кажа, че е много забавна книга, а аз имам нyжда от такива, искам да се смея с глас. Надявам се да я прочета скоро.

2,3,4.  "Метро 2033", "Метро 2034", "Метро 2035" на Дмитрий Глyховски си ги взех, защото любимите ми жанрове са фентъзи и антиyтопий, а и ми казаха, че са много добри книги.

5. "Кyтия за птици" на Джош Малерман я искам от много време, но чаках точно това намаление, за да си я взема. Самата книга, още като излезе, ме заплени с историята си и корицата и, нямам търпение да я прочета. Сигyрно някъде по Хелоyин ще бъде това време.

6. При "Библиотеката на Въглен връх" на Скот Хокинс е същата история, като при "Кyтия за птици". Искам да я прочета от много време и се надявам това време да дойде скоро.

7. "Щъркелите и планината" на Мирослав Пенков си я взех, защото по резюмето ми звyчеше интересна, а и според мен трябва да подкрепяме българските автори.

8. "Златният мост" на Ева Фьолер, даже вече я прочетох. Сyпер много ми хареса. Мислих си, че няма книга, която да е за пътyване във времето и да ми хареса колкото Рyбинено червено. Скоро очаквайте ревю на книга 1 и 2.

9. "Двор от рози и бодли" - Сара Дж. Маас си я взех, защото всички ме карат да я прочета откакто излезна не само на българския пазар, а и наистина звyчи интересна. В момента чета нея и
направо мога да кажа, че е много интересна.

10. С "Летни дни и летни нощи" на кyб автори се сдобих благодарение на августовския BOPS. Много подкрепям тази идея на Алекс и Райс и се радвам, че се справят толкова добре с кyтията и с нещата които слагат в нея. Единствената забележка която имам е, че кyтията е малко голяма, но това ще се оправи по нататък, предполагам. Иначе си знаех, че ще е тази книга в кyтията и се радвам, че си я взех но много се дразня, че не не взех миналата кyтия, но исках да разбера горе-долy какви неща слагат в нея.

Иска ми се вече да спра да си купувам толкова много книги, за да си прочета тези, които си имам, но не мога да им yстоя, а и когато има някакво намаление на издателство трябва да си кyпя поне 3 книги. Всъщност съм много доволна от книгите с които се сдобих този месец, защото са книги които искам от много време, а и повече от половината ги взех на много изгодни цени и чакам с нетърпение следващото 50% намаление на Ciela.  

неделя, 14 август 2016 г.

Ревю: Ние, лъжците – Е. Локхарт

Прекрасно, известно семейство.Частен остров.Интелигентно, наранено момиче;страстно момче със собствено мнение.Група от четирима приятели - Лъжците, чието приятелство предизвиква разрушения.Революция. Инцидент. Тайна.Лъжи след лъжи.Истинска любов.Истина.Книга, която си заслужава да прочетете. И ако някой ви попита как свършва - ИЗЛЪЖЕТЕ.

Когато за пръв път излезна книгата, тя се харесваше значително много и разбира се и аз исках да разбера, какво толкова и се харесва. Когато разбрах, че и в България ще се издава се зарадвах много, а и корицата ми харесва страшно много, повече от оригиналната даже.
Чудно ми е как ли ще провърви това ревю, защото не искам да давам спойлери и да разваля на някой кефа.
 Историята всъщност много ми хареса, беше мистериозна, заплетена и интересна. Като се разказва за богаташкото, перфектно, горделиво и недопускащо грешки семейство Синклер.

"Ние сме семейство Синклер.
Никой не е в нужда
Никой не е грешка."

Те си притежават частен остров Бийчуд на който ходят всяко лято. Историята се разказва от Каденс, която си изкарва перфектно лятото, всяка година, на острова с приятелите и Джони, Мирън и Гад, докато не се случва лято 15.
В началото като четях книгата, бях много объркана е добре де бях объркана през повече от половината време, докато точно в края не ти се изсипе неочакваното обяснение, ще кажа само, че историята за мен се разви в неочаквана посока, дори не знам как да го обясня, без да дам спойлери.
При започването на книга ще си помислите, че това е любовна история между Гад и Каденс, но не, това е история която ни показва всъщност колко грозен е светът и как богатите се интересуват само от имиджа си и как да забогатеят повече, ако могат.  Каденс нарича приятелите си лъжци, но според мен много повече щеше да отива, ако казваше така на възрастните от семейство Синклер.
Това което се случва през лято 15 е, че Каденс претърпява злополука, която променя живота и изцяло. Тя вече не е спортиста, който е била, и се разболява от мигрена и амнезия, заради които пропуска половината училище и е принудена да повтори класа, приятелите и я забравят и всички я отбягват, в този момент, от книгата, ми стана много жал за нея и се чудех с какво е заслужила тази злополука, която и разбива живота.
През лято 16 Каденс много иска да се върне на острова и да се види с приятелите си, но майка и я изпраща в Европа с баща и, с надеждата това да и помогне състоянието и да се подобри. През всяка дестинация, през която минеха с баща и, тя пишеше по писмо за 1 от лъжците, но никой не и отговаряше.

Лято 17, Кадес се връща на Бийчуд, защото майка и си мислеше, че там може да си върне спомените. Всъщност, точно през това лято, почваме да си изясняваме как седят нещата.
Авторката има наистина много интересен стил, който от части беше объркващ. Историята за мен в началото вървеше интересно, но още след 50 стр четях с интерес  всяко изречение с надеждата да се разясни поне нещо.
Лъжците всъщност, като персонажи бяха много интересни. Като Джони, Мирън и Каденс са братовчеди. На братовчедите им личеше, че са Синклер, до мозъка на костите си, но от друга страна, Гад се интересуваше и от бедните хора, искаше с каквото може да им помогне.
Единственото което ще си позволя да кажа за края, е че за първи път ми се случи да заплача на книга, просто всичко се разви прекалено бързо и изобщо не го очаквах, този край гаден.

Определено книгата ми хареса, наистина много, но сега като се замисля, ако не се беше случило развитието в края, книгата щеше да ми бъде като meh. Тя беше изпълнена с мистерии и провокираше интереса с всяко изречение. Препоръчвам я на всеки с две ръце, сигурна съм, че няма да се жалява. 

събота, 6 август 2016 г.

My Fictional Bookish Girl Squad



1.Героиня,която ще те накара да излезеш навън,когато нямаш настроение?
Мисля, че Крес от "Лунните хроники" е способна на това, защото има ентусиазъм да опознае света и ще ми се иска да и помогна.

2.Героиня,която ще е до теб в трудните ти моменти?
Роуз от "Академия за вампири", според мен, в момент на трудност, не само би била до мен, но и би се опитала да ми помогне с каквото може.

3.Героиня,на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша?
Лесли от "Рубинено червено" (най-добрата приятелка на Гуен), би била перфектният избор, защото тя наистина е добра приятелка и би ме изслушала, когато имам нужда.

4.Героиня,която ще ти помага,когато се местиш?
Този въпрос е наистина труден, но мисля че Софи от "Хекс Хол", ако бъде с мен, докато се местя, местенето ще остане като забавен спомен.


5.Героиня,с която можеш да клюкарстваш?
Селест от "Изборът". С нея бих си клюкарствала на всякакви random теми.

6.Героиня,с която да отидеш на почивка?
Селена от "Стъкления трон" разбира се, защото ще си говорим за дрехи, гримове и книги. Светата троица за мен.

7.Героиня,с която ще ти е удобно дори и да не говорите през цялото време?
Ами, конкретен отговор, не мога да дам, но всяка героиня от книга, която съм харесала е подходяща.

8.Героиня,която винаги е готова за нови приключения?
Арт3мида от "Играч първи приготви се" е авантюристична личност и бих тръгнала с нея на приключение.

9.Героиня,която ще излъже в напрегнат момент само за да те спаси?
Пак ще кажа Роуз, защото не се сещам за др, но тя със сигурност би го направила.

10.Героиня,която ще ти помага да учиш?
Ще дам клиширан отговор Хармаяни, но тя е първа, която ми изскочи в главата, а и мисля, че е най-подходяща за тази цел.

Тагът ми беше малко труден, докато се сетя кой да напиша, но в край на сметка беше забавен. Тагвам Илияна и Paris love и всеки който е заитригуван от тага и иска да го направи. 

четвъртък, 4 август 2016 г.

Ревю: Короната – Кийра Кас



Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори.
Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама.
Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади...
Принцесата скоро ще трябва да направи по-труден и по-важен избор, отколкото някога си е представяла.




Още една завършена поредица! Винаги когато завърша поредица, независимо дали ми е станала любима или не, се чувствам тъжна, защото имам чувството, че може никога да не прочета нищо ново за тези герои. Позитивно нали?  Понякога се чудя, не може ли книгите да
нямат край, тогава хора щяха да имат много по-малко проблеми.
Относно самата книга, отново ще спомена, че корицата е невероятна. Толкова лилава, нежна и красива, направо съвършена. Като съдържание в книгата определено се случиха и доста изненадващи неща.

Например, Идлин в предишната книга беше студена, безчувствена, разглезена и т.н., но в тази тя се трансформира в истинска кралица и разбра, че може да е владетел, но и да харесва цветя едновременно.  Тя се превърза към всичките 6 останали момчета и си личеше колко и е трудно да ги гони, един по един, същото така, нямаше как да не забележа колко много държеше на държавата си и беше готова на всичко за да удовлетвори народа.

Шестте момчета, които останаха мисля, че бяха най-подходящи за Идлин. Тайната на Иън и Хейл ме изненада, честно казано, но се радвам, че Иън няма да е отнесе със себе си в гроба и на накрая може да е щастлив. Много ме трогна милосърдието, което Идлин прояви към Фокс и, че го изслуша и му позволи да остане в двореца, но заради проявената и доброта към него, той се влюбва в нея и когато е принуден да си тръгне от двореца е разочарован. Винаги съм била фен на тиъм Кайл и се надявах че Идлин ще се омъжи за на него до последната минута,  за жалост не се случи така, но поне е свободен да изживее мечтата си като архитект. Останаха Хенри и преводач му Ерик. Винаги съм харесвала Хенри, защото е много мил и лъчезарен но винаги съм знаела, че с Идлин нямат бъдеще. Една от най-големите изненади във книгата е, че Идлин не се омъжва за никой от кандидатите си, но няма давам спойлери.
Имаше един определен герой който много ме разочарова - Мерид Илеа. Разочарова ме, защото много харесвам родителите му, а и не мога да повярвам, че просто е искала да се възползва от Иди, за да вземе кралството и.

Много се зарадвах, че ние пак можем да се насладим на „най-харесваната двойка за годината“ Америка и Максън и за пореден път се убеждавам, че те са перфектни един за друг, толкова си отиват и любовта им не угасва и с малко през цялото време в което са заедно. Още в предишната книга, разбираме, че Америка получава инфаркт, заради това че Аран отива в Франция, за да се ожени, за голямо облекчение, тя с оправя. Споменавам го с идеята за това как Максън се грижеше за нея, докато беше болна, личеше си колко много се обичат.


Щастлива съм, че се хванах да завърша поредицата, като тази последна книга беше много интересна и пълна с изненадващи обрати. Винаги се радвам когато всичко завършва с happy end, което ме подсеща, че поредицата е антиутопия и мога да кажа, че е една от единствените такива завършващи с добър край. Според мен си струва да и се отдели време и да се прочете. Книжките са сладки, отпускащи и се четат лесно и бързо, а и тези корици са толкова красиви, как да им устоиш?