понеделник, 5 септември 2016 г.

Ревю: Истината за завинаги – Сара Десен


Очаквай неочакваното!
Мейси е планирала цялото лято много внимателно. В тези планове не е включена работата й в кетъринг "Желание". И със сигурност го няма Уес.
Но съвсем скоро Мейси открива, че нещата, които най-малко очакваме, са нещата, които най-силно желаем.


Това е първата книга, която чета на Сара Десен и всъщност ми харесва много, което ме изненадва, защото преди да се докосна до творчеството на Сара, си мислех, че пише contemporary бози.  Всъщност, този жанър не ми е един от любимите, защото има прекалено много любов и прекалено малко действие. От друга страна, си мисля, че трябваше да и дам отдавна шанс, защото книгите и са леки, държат ти интереса, сладки са и неангажиращи.

Самата история се разказва от 17 год Мейси, която за околните е пример за подражание. Тя е умна, сдържана, скромна, красива, изкарва отлични оценки в училище - като гаджето и Джейсън. Той също е умен, прекомерно активен във всички дейности в училище и не само, той е организиран до такава степен, че би скъсал с Мейси, ако тя му изпере черните и белите чорапи заедно, например. :дд

 Действието се развива лятото преди 12 клас. През това лято Джейсън отива на лагер за умници, за да се развива. Също така, тяхната връзка е много студена, защото единственото, което правят най-много е да се държат за ръце, защото Джейсън не иска сериозно обвързване, и даже когато той заминава за този лагер, къса с Меси, защото му е казала, че го обича. Казвам всичко това, което е едва в началото на книгата и не е чак толкова значително, с цел да споделя възмощението си.

Първо, защо подяволите тя е останала с него, та между тях няма никаква искра, а и той е страшно студен към нея и се мисли за голяма работа, а всъщност е смотан зубрач.

 Второ, как може да си въобразява, че има шанс той да я обича, като се съмнявам дори да я е харесвал, единствената причина, за която се сещам да са били заедно, е че само тя би го изтърпяла. Всъщност се радвам че се разделиха, защото така Мейси получи възможността да се запознае с много по-интересни, мили и приятни хора от него.

Тези мили приятели са Уес, Бърт, Дилия, Кристи и Моника. Дилия има фирма за кетъринг и те работят при нея. Мейси също започва работа при тях, когато и омръзва да бъде неуважавана от колежките си в библиотеката в която е работила заради „загриженият“ за нея Джейсън. Екипът на Дилия, беше много неорганизиран и винаги се получаваше някаква беля или проблем, но в края всичко се опарваше и се получаваха много забави ситуации.
Лично аз мисля, че тези хора, които откри Мейси, бяха подходящи за нея, защото те не я съдеха и я подкрепяха в решенията и.  Уес е момчето, което Мейси харесва, а и как няма-той е мил, красив и умен.
Едното от нещата, които харесвах в него е това, че е арт персона-скулптор и създаваше вдъхновяващи и интересни неща. С Мейси си имаха леко странен начин на опознаване, но беше ефективен. Те играеха на игра, която се казва Истина и единственото правило е да казваш истината и с времето, в което се опознават, се влюбват един в друг.  Друго което ми направи впечатление в него, е че беше много загрижен за брат си Бърт, който честно беше странен и
обсебен от края на света. Дилия е тяхната леля. Единственото, което мога да кажа, е че тя беше отпуснат и свободен човек, може би заради това кетъринг фирмата и беше толкова неорганизирана. Кристи е най-добрата приятелка на Мейси. Като малка, тя претърпява автомобилна катастрофа, която белязва лицето и завинаги и затова Кристи всячески се опитва да привлече вниманието на хората някъде другаде, само да не гледат в белега и. Тя се обличаше предизвикателно и носеше много грим, но белега и не и пречеше да си има самочувствие. Друга черта която ми хареса в нея, е че беше добра приятелка и Мейси можеше да и сподели всичко.

Едно от най забавните неща в книгата е Моника, защото тя е изключително мързелива и мудна с което си беше заслужила прякора Монотонна. Буквално си я представях като Гари от Спондж Боб. Едно от най-забавните неща беше това, че речника и се състоеше от три или четири израза или отговаряше с една дума, което довеждаше до комични ситуации.


Много се радвам, че прочетох книжката, защото ми беше изключително интересна и чувството е приятно когато ти хареса книга, която мислиш, че няма да ти хареса. Единственото което се жалявам е, че не я прочетох по-рано, но имам лош навик, да съдя книгите по корицата, и тази корица хич не ми харесва. Скоро се надявам до прочета и др две книги на Сара "Заедно на път" и "Слушай" и се надявам да са добри, колкото беше тази.